Ще ви напиша нещо,което прочетох в един форум и мн.ми хареса.

---

 

Пледоария на принца

---

Е,вярно-стана малко кофти,но се предържах към сюжета.Не знаех,че я стягала пантофката.Признавам си-заглеждах се в съседката,докато тя заглеждана в звездите,забравяше за мръсните чинии......Признавам си,че всяка вечер пиех уморено по няколко ракии.Не помня хъркал ли съм после.(простете ми,обаче е човешко)Обичах я до мозъка на костите,а тя-броила всичките ми грешки.....И приказката взе,че преобърна.....Това минава ли за справедливост??Кажете и,че чакам да се върне!Ще я обичам,докато е жива!   /Яна Кременска/

---

Чесно да ви кажа на този принц не бих му простила,но човек трябва да се научи да прощава.Грешки всеки допуска,както мъжете така и жените.А и като мине време помним само хубавото нали :)мисля,че всеки би искал да е така:)Но въпреки всичко,аз обичам своя принц и бих му простила,защото знам,че ме обича както и аз него!Миналото трябва да се забрави, за да дойде новото бъдеще!:)))

:)

а вратта ми много се схваща,като гледам назад:)))))прошката е нещо много хубаво,само силните хора владяет това изкуство...поздрави:)

И аз....

поздрави :)

Но понякога трудно забравям.

не прощавам